Глобалната кампания под егидата на ООН за повишаване на осведомеността поставя акцент върху критичната важност на тези богати на биологично разнообразие и продуктивни екосистеми.
Темата на кампанията тази година е „Да опазим влажните зони за нашето общо бъдеще“. Тя подчертава неотложната необходимост от смели действия за опазването на тези естествени и застрашени местообитания за благополучието на всички хора и така бъдещите поколения да продължат да се възползват от всичко, което влажните зони предоставят. Логото към темата представя хора от цял свят, които се обединяват в общия ангажимент да опазваме влажните зони на нашата планета.
На 2 февруари през 1971 г. в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони с международно значение. От 2022 г. датата 2 февруари е обявена за международен ден, който дава възможност на всички нации и хора по света да се обединят, за да защитят влажните зони на нашата планета с посланието, че здравите влажни зони са от съществено значение за нашето всеобщо благополучие и дългосрочно оцеляване.
България е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция за влажните зони. В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение (Рамсарските места) нашата страна е представена с 11 влажни зони с обща площ близо 50 000 ха, което представлява 0,45 % от територията на страната - “Атанасовско езеро”, “Комплекс Беленски острови”, “Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, “Местността Пода”, “Поморийско езеро”, “Комплекс Ропотамо”, “Езеро Сребърна”, “Езеро Вая” и „Карстов комплекс Драгоманско блато“.
Животът процъфтява във влажните зони и зависи от тези критично важни екосистеми. Влажните зони са дом или място за размножаване на много защитени и застрашени видове. Отвъд чистата вода и храната, която влажните зони осигуряват, те помагат за защита срещу природни бедствия, като смекчават въздействието от бурни вълни, наводнения и суши. Чрез абсорбиране на въглероден диоксид от атмосферата и като го съхраняват в почвата и биомасата си, влажните зони правят планетата по-устойчива към промените в климата. Икономически хората зависят от влажните зони за препитание в селското стопанство и туризма.
Международни изследвания показват, че от 1700 година до сега близо 90% от влажните зони в света са деградирали, а човечеството губи влажни зони три пъти по-бързо в сравнение със загубата на горите. Необходимо е спешно да повишим националната и глобалната осведоменост относно влажните зони, за да обърнем тенденцията на бързата им загуба и да насърчим действия за опазването и възстановяването им.
Източник: https://www.moew.government.bg
