Пътят към ефективен договор за пластмасите

От Джейкъб Кийн-Хамърсън и Кристина Диксън,

     На 3 март 2022 г. правителствата от цял свят се срещнаха за Асамблеята на ООН за околната среда (UNEA) в Найроби направиха огромна крачка напред в битката срещу замърсяването с пластмаси, като се съгласиха да започнат преговори за нов глобален договор за пластмасите.

     Докато основите на глобалния политически отговор на проблема с монтираните пластмаси се простират години назад, за нашата организация, Агенцията за разследване на околната среда, натиска за договор за пластмаси наистина набра скорост, когато заедно с партньорите в движението Break Free From Plastics ние публикувана Конвенция за замърсяването с пластмаси – към ново глобално споразумение за справяне със замърсяването с пластмаси, „стартер на мисълта“, който дава силен аргумент за света да се ангажира със стабилно споразумение по линия на изключително успешния Монреалски протокол, който се справи с дупката в озонов слой.

     Водейки отговорността за глобално споразумение, участниците в кампанията на EIA използваха този документ, за да изградят жизненоважни работни партньорства с ключови държави и други организации и да поставят проблема директно пред очите на правителствата и вземащите решения по света.

     На пръв поглед решението за преговори за друг договор може да звучи като дълготраен и беззъб процес на ООН – показно без реални действия.

     Всъщност това представлява възможност веднъж на поколение за ограничаване на непрекъснато нарастващата криза с пластмасите, заплашваща да задуши планетата, и шанс за ограничаване на една ужасно нерегулирана индустрия.

     Това е шанс, който не трябва да пропускаме.

​​​​​​                

Пластмасовата криза

     Замърсяването с пластмаса вече съществува във всяко кътче на нашата околна среда – от дълбоките океански ровове до върховете на планините, то е в нашата храна, нашата вода, дори в нашите тела. Пластмасите фундаментално подкопават нашето планетарно здраве.

     Когато се произвеждат пластмаси, те допринасят пряко за предизвиканото от човека изменение на климата чрез директни емисии. През 2015 г. общите изчислени емисии от жизнения цикъл на пластмасите бяха 1,78 милиарда тона еквивалент на въглероден диоксид (GtCO2e). Ако целият жизнен цикъл на пластмасата беше държава, тя щеше да бъде петият най-голям източник на парникови газове в света.

     Когато пластмасата се превърне в отпадък, тя физически замърсява екосистемите и живите организми, от риби и бозайници до хора. Само девет процента от пластмасовите отпадъци са били рециклирани, като около 79 процента от всички пластмасови отпадъци, създавани някога, в момента изчезват или на открито, или на сметища. Неотслабващо количеството пластмасови отпадъци, навлизащи само в морските екосистеми, може да се утрои от нивата от 2016 г. до прогнозираните 23-37 милиона тона годишно до 2040 г.

     Далеч от едно вещество, пластмасите са коктейли от малки мономерни градивни елементи, свързани заедно, за да образуват полимери, с различни химически добавки за промяна на характеристиките на крайните продукти. От наличните данни знаем за повече от 10 000 химикала, открити в пластмасата, почти 24 процента от които са вещества, пораждащи безпокойство, а за 39 процента от тях липсват данни. Тези химикали са хлабаво свързани с пластмасови полимери и могат лесно да избягат, като се просмукват в околната среда и причиняват значителен риск за човешкото здраве.

Причината

     Епидемията от замърсяване с пластмаси, пред която сме изправени, има множество първопричини, от претоварено управление на отпадъците и неетична търговия с пластмасови отпадъци до линейна пластмасова икономика, базирана на продукти за еднократна употреба.

     Основното обаче е, че неотслабващото и нарастващо производство на чиста (известна още като „нова“) пластмаса е основният двигател, увековечаващ ситуацията, в която се намираме.

     Производителите на пластмаси и тяхното добре финансирано лоби ще ви накарат да повярвате, че пластмасите и техните приложения за еднократна употреба са чудо на съвременния живот – безопасни, удобни и евтини. Това всъщност е проектирано. Съществуват много безопасни и надеждни алтернативи за многократна употреба и с инвестиция в различен, по-устойчив модел на потребление те лесно биха могли да процъфтяват.

     И все пак производителите продължават да изпомпват пазари, пълни с евтини чисти пластмаси, като потискат икономическата жизнеспособност на повторно използваните или рециклирани алтернативи и пренебрегват външните екологични ефекти.

     Голяма част от производството на пластмаси днес се движи, поне отчасти, от мощната нефтена и газова индустрия, цинично хеджирайки своите залози срещу всякакви сериозни действия за справяне с изменението на климата, които биха намалили търсенето на техните продукти в енергийния сектор.

     Не се заблуждавайте – пластмасите са изкопаеми горива и 99 процента от пластмасите, пуснати на пазара, използват суров нефт, изкопаем газ или въглища като суровина за създаването на нефтохимикалите, необходими за производството. Според Международната агенция по енергетика (IEA) нефтохимикалите представляват съответно 14 процента и 8 процента от общото търсене на петрол и газ и скоро ще се превърнат в един от най-големите двигатели на търсенето на петрол в света.

Глобално решение на планетарна криза

     Днес няма единна глобална рамка за справяне с нарастващата криза на замърсяването с пластмаси в света. Управлението на пластмасите до голяма степен не съществува и в момента се намира между няколко международни споразумения, регионални разпоредби, вътрешна политика и доброволни ангажименти на индустрията.

     Този частичен подход към управлението на пластмасите позволи на производството и потреблението да се разширят безконтролно и дава възможност на неустойчиви бизнес модели да се размножават и на недобросъвестни участници да експлоатират системата.

     Световната общност е реагирала на подобни кризи в миналото, като е съгласувала правно обвързващи мерки чрез международни екологични споразумения. Протоколът от Монреал за веществата, които разрушават озоновия слой, широко смятан за най-успешното международно екологично споразумение досега, насочи озоновия слой към възстановяване чрез постепенно премахване на озоноразрушаващите вещества.

     Резолюция 5/14 на UNEA, приета през март, която определя мандата на Междуправителствения комитет за преговори да изработи детайлите на инструмент, способен да сложи край на замърсяването с пластмаси, сега ни дава шанс да направим същото за пластмасите. Трябва да се направят интервенции през целия жизнен цикъл на пластмасата. Подобряването на мерките в края на жизнения цикъл, като управление на отпадъците и рециклиране, разбира се, ще бъде необходимо, но мерките по-нагоре ще бъдат жизненоважни – в края на краищата не можете да избършете пода, докато кранът все още тече.

     Крайният успех на договора за спиране на замърсяването с пластмаси ще бъде определен от включването на мерки, които могат да доведат до наистина устойчиво производство и потребление на пластмаси.

     Това включва мерки за намаляване на глобалното производство на чиста пластмаса, с акцент върху ограничаването на производството на най-вредните и ненужни пластмасови полимери, така че визията за безопасна и нетоксична кръгова икономика е наистина възможна.

     Мандатът, даден на комитета за преговори, оставя тези мерки на масата. Амбицията е налице, сега имаме нужда от действие. Неотложността на кризата с пластмасите беше отразена във времевата рамка, дадена от UNEA за договаряне на нов договор

– две години и половина. Две години и половина, за да предефинираме начина, по който планетата създава, използва и изхвърля пластмаси.

     Трябва да го отчитаме.

Източник:

https://ecohustler.com/technology/turning-off-the-plastic-tap