Какво може да подобри системата?

Следващите години ще бъдат ключови за развитието на разделното събиране в България. Освен националните политики, важна роля ще играят и новите европейски изисквания за кръговата икономика, които поставят все по-високи цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъците.

Сред най-важните мерки са:

• увеличаване броя на контейнерите за разделно събиране;

• интелигентни контейнери със сензори за запълване;

• цифрово управление на маршрутите за сметосъбиране;

• въвеждане на депозитни системи за определени опаковки;

• по-активни информационни кампании;

• по-широко разделно събиране на биоотпадъци;

• по-тясно сътрудничество между общините, бизнеса и организациите по оползотворяване.

Все повече европейски общини използват и системи за анализ на данни, които проследяват количествата събрани отпадъци, оптимизират маршрутите на сметосъбиращите автомобили и намаляват разходите за обслужване. Това подобрява не само ефективността на системата, но и намалява въглеродните емисии от транспорта.

Новите европейски политики ще променят разделното събиране

През следващите години общините ще трябва да се адаптират към редица нови европейски изисквания.

Сред най-важните са:

Регламентът за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR)

Новият европейски регламент поставя по-високи изисквания към дизайна на опаковките, тяхната рециклируемост и използването на рециклирани материали. Това ще улесни разделното събиране, тъй като все повече опаковки ще бъдат създадени така, че да могат по-лесно да бъдат сортирани и рециклирани.

Депозитната система

Все повече държави въвеждат депозитни системи за пластмасови бутилки и метални кенове.

При покупката на напитка потребителят заплаща малък депозит, който получава обратно при връщане на празната опаковка.

Този модел води до значително по-високи нива на събиране на опаковките и осигурява по-чист материал за рециклиране.

„Плащаш, колкото изхвърляш“ (Pay-As-You-Throw)

Някои европейски общини вече прилагат принципа, според който домакинствата заплащат такса според количеството смесен отпадък, което генерират.

Това стимулира хората да разделят повече отпадъци и намалява количеството материали, изпращани за депониране.

Митове и факти за разделното събиране

Около разделното събиране съществуват редица погрешни схващания, които често обезкуражават хората да участват активно. Ето някои от най-разпространените митове и фактите зад тях.

Мит 1: „Всички отпадъци накрая се смесват.“

Факт:

Разделно събраните отпадъци се транспортират до специализирани инсталации за сортиране, където материалите се разделят по вид и се подготвят за рециклиране. В определени случаи различни видове рециклируеми отпадъци могат да бъдат събрани със специализирани превозни средства с отделни секции или да бъдат допълнително сортирани в инсталациите. Това не означава, че системата не функционира.

Мит 2: „Няма смисъл да разделям отпадъците си – моето количество е твърде малко.“

Факт:

Една пластмасова бутилка сама по себе си изглежда незначителна, но когато хиляди домакинства разделят отпадъците си ежедневно, количеството материали, насочени към рециклиране, нараства многократно. Именно съвкупният принос на гражданите прави системата ефективна.

Мит 3: „Опаковките трябва да бъдат измити до съвършена чистота.“

Факт:

Не е необходимо опаковките да бъдат безупречно измити. Достатъчно е да бъдат изпразнени от съдържанието си и при възможност леко изплакнати, за да не замърсяват останалите отпадъци в контейнера.

Мит 4: „Замърсената хартия винаги може да се рециклира.“

Факт:

Хартия и картон, силно замърсени с мазнини, масла или хранителни остатъци, обикновено не могат да бъдат рециклирани. Например силно омазнените кутии от пица не трябва да се поставят в контейнера за хартия. Ако само част от кутията е омазнена, чистата част може да бъде отделена и рециклирана.

Мит 5: „Стъклото може да се рециклира безкрайно, независимо какъв е видът му.“

Факт:

Опаковъчното стъкло (бутилки и буркани) действително може многократно да бъде рециклирано без загуба на качество. Огледала, порцелан, керамика, кристал, термоустойчиво и прозоречно стъкло обаче имат различен химичен състав и не трябва да се поставят в контейнерите за стъклени опаковки.

Мит 6: „Всички пластмаси се рециклират по един и същи начин.“

Факт:

Различните пластмаси изискват различни технологии за рециклиране. Опаковките от PET, HDPE и PP са сред най-широко рециклираните, докато многослойните опаковки, композитните материали и някои видове фолиа все още представляват технологично предизвикателство.

Мит 7: „Само гражданите носят отговорност за разделното събиране.“

Факт:

Ефективната система зависи от съвместните усилия на гражданите, общините, организациите по оползотворяване, бизнеса, производителите и държавните институции. Само когато всички участници изпълняват своите задължения, могат да бъдат постигнати високите цели за рециклиране.

Мит 8: „Всички опаковки със символ за рециклиране могат да бъдат изхвърлени в цветните контейнери.“

Факт:

Символът за рециклиране не винаги означава, че конкретната опаковка се приема в местната система за разделно събиране. Това зависи от материала, местната инфраструктура и възможностите на съоръженията за сортиране. Затова е важно гражданите да следват указанията на своята община и организация по оползотворяване.

Разделното събиране не зависи само от наличието на цветни контейнери. То е резултат от добре организирана система, включваща модерна инфраструктура, ефективно обслужване, обществена ангажираност и последователни политики.

Опитът на водещите европейски градове показва, че когато институциите, организациите по оползотворяване, бизнесът и гражданите работят заедно, разделното събиране се превръща в естествена част от ежедневието.

Предстоящото въвеждане на новите европейски правила за опаковките, разширяването на депозитните системи и развитието на интелигентното управление на отпадъците ще дадат възможност на българските общини значително да подобрят резултатите си. Успехът обаче ще зависи не само от законодателството, а и от ежедневните действия на всеки от нас.

Източници

1. Европейска комисия – Управление на отпадъците и кръгова икономика
2. Европейска агенция по околна среда (EEA) – Waste Recycling in Europe
3. Европейска агенция по околна среда (EEA) – Municipal Waste Recycling Rates
4. Eurostat – Waste Statistics
5. Eurostat – Municipal Waste by Waste Management Operations (env_wasmun)
6. Министерство на околната среда и водите (МОСВ)
7. Национален план за управление на отпадъците
8. Регламент (ЕС) 2025/40 относно опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR)