Част III:

Какво се случва с биоотпадъците, след като бъдат събрани?

За много хора процесът приключва в момента, в който затворят капака на контейнера за биоотпадъци. Оттам нататък започва работата на общинските служби и специализираните оператори.

Но какво всъщност се случва с органичните отпадъци след събирането им? Попадат ли те отново на депото или наистина се превръщат в компост, биогаз и енергия?

Отговорът зависи от инфраструктурата на съответната община и от използваната технология. В повечето случаи обаче биоотпадъците преминават през няколко ясно определени етапа, чиято цел е максимално оползотворяване на съдържащите се в тях органични вещества.

Първата стъпка – разделното събиране

Всичко започва още в домакинството, ресторанта, офиса или магазина.

Когато биоотпадъците се отделят правилно още при източника, те запазват своето качество и могат да бъдат преработени много по-ефективно.

В специализираните съдове обикновено попадат:

• плодове и зеленчуци;
• остатъци от храна (според местните правила);
• утайка от кафе;
• чаени пакетчета;
• яйчени черупки;
• цветя;
• листа;
• окосена трева;
• малки клони;
• растителни остатъци.

Колкото по-малко пластмаса, метал, стъкло или други примеси попаднат в контейнера, толкова по-качествен ще бъде крайният продукт.

Събиране и транспортиране

След като контейнерите бъдат изпразнени, биоотпадъците се транспортират до специализирани съоръжения.

За разлика от смесените битови отпадъци, тук целта не е депониране, а оползотворяване.

Поради високото съдържание на влага и бързото разграждане, биоотпадъците обикновено се събират по-често, особено през топлите месеци. Това помага да се избегнат неприятни миризми и развитието на вредители.

Предварително сортиране

Въпреки усилията на гражданите, в контейнерите често попадат материали, които не би трябвало да са там:

• пластмасови торбички;
• метални кенове;
• стъклени бутилки;
• текстил;
• опаковки;
• други неподходящи отпадъци.

Затова в инсталациите се извършва предварително сортиране.

Чрез комбинация от ръчен труд и механични системи се отстраняват нежеланите материали, за да не влошат качеството на крайния продукт.

Какво представлява компостирането?

Компостирането е естествен процес, при който микроорганизми разграждат органичната материя в присъствието на кислород.

На практика това е ускорена версия на процесите, които протичат в природата, когато листата паднат на земята и постепенно се превърнат в хумус.

В индустриални условия обаче процесът е внимателно контролиран.

Следят се:

• температурата;
• влажността;
• съдържанието на кислород;
• съотношението между въглерод и азот;
• времето за разграждане.

Благодарение на този контрол се получава стабилен и безопасен компост с високо качество.

Защо температурата е толкова важна?

По време на активната фаза температурата в компостните купове може да достигне 55–70°C.

Това не е случайно.

Високите температури унищожават:

• много патогенни микроорганизми;
• семена на плевели;
• част от вредителите.

Така полученият компост е по-безопасен за използване в земеделието, озеленяването и рекултивацията на терени.

Какво представлява зрелият компост?

След няколко седмици или месеци (в зависимост от технологията) органичната маса постепенно се превръща в тъмнокафяв материал с рохкава структура и характерен мирис на горска почва.

Качественият компост:

• е богат на органично вещество;
• подобрява структурата на почвата;
• подпомага задържането на влага;
• стимулира развитието на полезни микроорганизми;
• намалява риска от ерозия.

Той може да се използва в:

• паркове;
• градини;
• земеделски площи;
• озеленяване на градска среда;
• рекултивация на нарушени терени.

Анаеробно разграждане – когато няма кислород

Освен компостирането съществува и друг широко използван метод – анаеробното разграждане.

Тук процесът протича в затворени съоръжения без достъп на кислород.

Специални микроорганизми разграждат органичната материя и отделят смес от газове, известна като биогаз.

Основните му съставки са:

• метан;
• въглероден диоксид.

След пречистване биогазът може да бъде използван като възобновяем енергиен източник.

Как се използва биогазът?

В зависимост от технологията той може да служи за:

• производство на електроенергия;
• отопление;
• комбинирано производство на електро- и топлоенергия;
• производство на биометан, който при подходяща обработка може да се използва като гориво или да бъде подаван в газоразпределителната мрежа.

Така отпадъкът се превръща в местен източник на енергия и намалява зависимостта от изкопаеми горива.

Какво остава след производството на биогаз?

След приключване на процеса остава материал, наречен дигестат.

Той също съдържа ценни хранителни вещества и при подходяща обработка може да бъде използван като почвен подобрител или суровина за производство на органични торове.

Това означава, че дори след извличането на енергията органичният материал продължава да носи полза.

Какво е домашното компостиране?

Не всички биоотпадъци трябва задължително да преминават през големи инсталации.

Много домакинства, особено тези с двор, могат сами да компостират част от органичните си отпадъци.

Домашният компостер позволява:

• намаляване на количеството отпадъци;
• получаване на естествен тор;
• подобряване на почвата в градината;
• намаляване на необходимостта от химически торове.

Освен екологичните ползи, това означава и по-малко отпадъци за транспортиране и обработка.

Защо качеството на разделното събиране е толкова важно?

Дори най-модерната инсталация не може да произведе качествен компост, ако биоотпадъците са силно замърсени с пластмаса, стъкло или метал.

Замърсяването води до:

• по-трудно сортиране;
• по-високи разходи;
• по-ниско качество на крайния продукт;
• риск от наличие на нежелани примеси.

Ето защо ролята на гражданите и бизнеса е ключова още в първата стъпка – правилното разделяне на отпадъците.

Кръговата икономика в действие

Историята на биоотпадъците е един от най-добрите примери за това как работи кръговата икономика.

Вместо да следват линейния модел:

Производство → Потребление → Изхвърляне

те преминават през цикъл:

Производство → Потребление → Разделно събиране → Компостиране или анаеробно разграждане → Компост, биогаз и почвени подобрители → Обратно в земеделието и производството.

Така ресурсите не се губят, а се използват многократно, което намалява натиска върху природните ресурси и количеството отпадъци за депониране.

Защо това е важно за бъдещето?

До 2035 г. европейските държави трябва значително да ограничат депонирането на битови отпадъци и да увеличат подготовката за повторна употреба и рециклирането. Биоотпадъците ще имат ключова роля за постигането на тези цели, тъй като представляват голям дял от отпадъчния поток и могат да бъдат оползотворени по устойчив начин.

Това означава, че през следващите години ще виждаме:

• повече инсталации за компостиране;
• повече съоръжения за производство на биогаз;
• по-добре организирани системи за разделно събиране;
• нови технологии за обработка на органични отпадъци;
• все по-голямо участие на гражданите и бизнеса.

Използвани източници

• Европейска комисия – План за действие за кръгова икономика и политики за управление на отпадъците.
• Европейска агенция по околна среда (EEA) – доклади за биоотпадъците, хранителните отпадъци и кръговата икономика.
• Eurostat – статистически данни за битовите отпадъци и рециклирането в държавите членки.
• Министерство на околната среда и водите (МОСВ) – нормативна уредба и национални политики за управление на отпадъците.
• Закон за управление на отпадъците (България).
• Директива (ЕС) 2018/851 за изменение на Рамковата директива за отпадъците.
• Програмата на ООН за околната среда (UNEP) – материали за хранителните отпадъци и устойчивото потребление.
• Организация по прехрана и земеделие на ООН (FAO) – публикации за загубите и разхищението на храни.