Част II:

Защо биоотпадъците са ключът към бъдещето на управлението на отпадъците?

Преди десетилетие разговорите за отпадъците почти винаги започваха и завършваха с пластмасата. Днес картината е различна. Наред с пластмасовите отпадъци, все по-голямо внимание се обръща на биоотпадъците – органичните остатъци от домакинствата, заведенията, магазините, парковете и градините.

Причината е проста: те представляват един от най-големите потоци отпадъци в общинските системи, но същевременно имат и най-голям потенциал да бъдат превърнати в ценен ресурс.

Това е и причината Европейският съюз да поставя все по-амбициозни цели за разделното им събиране и оползотворяване.

От „изхвърли и забрави“ към „използвай отново“

В продължение на десетилетия основният модел за управление на отпадъците беше сравнително прост:

Произвеждаме → използваме → изхвърляме.

Този модел обаче има сериозни недостатъци:

• губят се ценни ресурси;
• увеличават се количествата отпадъци;
• депата се запълват;
• отделят се парникови газове;
• необходимостта от нови суровини нараства.

Днес Европа постепенно преминава към кръгова икономика – модел, при който материалите остават в употреба възможно най-дълго, а отпадъците се разглеждат като суровина за нови продукти или процеси.

При биоотпадъците този принцип се прилага особено успешно, защото те могат да се върнат обратно в природния цикъл под формата на компост, почвен подобрител или възобновяема енергия.

Европейските политики – защо биоотпадъците са приоритет?

През последните години Европейският съюз поставя все по-високи изисквания към държавите членки относно управлението на биоотпадъците.

Основните цели са:

• намаляване на депонирането;
• увеличаване на рециклирането;
• отделно събиране на биоотпадъците;
• насърчаване на компостирането и анаеробното разграждане;
• производство на вторични суровини и възобновяема енергия.

Тези политики са част от по-широката стратегия за кръгова икономика и Европейския зелен пакт, които целят по-ефективно използване на ресурсите и намаляване на въздействието върху климата.

Защо депонирането вече не е устойчиво решение?

Депата за отпадъци продължават да бъдат необходим елемент от системата, но днес се приема, че те трябва да бъдат последната възможност, а не основният начин за управление на отпадъците.

Когато биоотпадъците се депонират:

• губят се хранителни вещества, които могат да се върнат в почвата;
• образува се метан;
• увеличават се разходите за управление на депата;
• намалява капацитетът на съществуващите депа;
• налага се изграждането на нови съоръжения.

Освен това изграждането на нови депа е все по-трудно поради високите разходи, ограниченията в териториалното планиране и обществените очаквания за по-устойчиви решения.

Метанът – невидимият проблем

Когато хранителните отпадъци попаднат в депо, те се разграждат в среда с ограничено количество кислород.

В резултат се образува метан – парников газ с много по-силен ефект върху затоплянето на атмосферата от въглеродния диоксид в краткосрочен период.

Затова правилното управление на биоотпадъците е не само въпрос на чистота, но и важна част от политиките за ограничаване на климатичните промени.

Всеки килограм биоотпадък, който бъде компостиран или използван за производство на биогаз вместо депониран, допринася за намаляване на емисиите.

България също върви в тази посока

И у нас управлението на биоотпадъците постепенно се превръща в приоритет.

Все повече общини:

• изграждат системи за разделно събиране;
• закупуват специализирани контейнери;
• инвестират в компостиращи инсталации;
• участват в информационни кампании;
• насърчават домашното компостиране.

Тези процеси няма да приключат за година или две. Те изискват време, инвестиции и активно участие както на институциите, така и на гражданите.

Какво представлява разделното събиране на биоотпадъци?

Разделното събиране означава биоотпадъците да се отделят още там, където се образуват – в домакинствата, ресторантите, хотелите, магазините или обществените сгради.

Вместо да попаднат в контейнера за смесени отпадъци, те се събират отделно и се транспортират до специализирани съоръжения.

Това има няколко ключови предимства:

• материалът остава чист и подходящ за оползотворяване;
• намаляват се количествата отпадъци за депониране;
• повишава се качеството на получения компост;
• създават се възможности за производство на биогаз.

Защо биоотпадъците са толкова ценни за почвата?

Почвата не е просто слой земя. Тя е жива система, която съдържа огромно разнообразие от микроорганизми, органични вещества и хранителни елементи.

Когато органичните отпадъци се превърнат в качествен компост, те могат да:

• подобрят структурата на почвата;
• увеличат съдържанието на органично вещество;
• подпомогнат задържането на вода;
• намалят необходимостта от част от минералните торове;
• стимулират почвеното биоразнообразие.

Така един отпадък се превръща в ресурс, който подпомага земеделието, озеленяването и възстановяването на почвите.

Все повече бизнеси също обръщат внимание

Не само общините имат интерес от по-доброто управление на биоотпадъците.

Все повече компании осъзнават, че правилното им управление носи реални ползи.

Например:

Ресторанти

Могат да:

• намалят хранителните отпадъци;
• оптимизират поръчките;
• подобрят управлението на складовите наличности.

Хотели

Могат да:

• намалят количеството изхвърлена храна;
• подобрят устойчивия си имидж;
• изпълнят екологичните изисквания на международни сертификационни схеми.

Супермаркети

Все по-често въвеждат системи за:

• даряване на годна за консумация храна;
• по-добро управление на сроковете на годност;
• отделно събиране на негодните хранителни продукти.

Производствени предприятия

Оптимизират технологичните процеси, така че да намалят количеството органични отпадъци още при производството.

Как биоотпадъците подпомагат енергийната независимост?

Това е една от най-интересните теми.

Когато биоотпадъците се обработват чрез анаеробно разграждане, се образува биогаз.

След пречистване той може да се използва за:

• производство на електроенергия;
• производство на топлинна енергия;
• гориво за превозни средства (след допълнителна обработка);
• подаване в газоразпределителната мрежа при определени условия.

Така отпадъкът се превръща в местен енергиен ресурс.

Бъдещето вече започна

Много европейски градове вече не разглеждат биоотпадъците като проблем.

Те ги разглеждат като:

• суровина;
• енергиен ресурс;
• източник на органичен тор;
• инструмент за намаляване на въглеродните емисии;
• важен елемент от кръговата икономика.

Именно тази промяна в мисленето ще определя развитието на управлението на отпадъците през следващите десетилетия.

Основният извод

Биоотпадъците са много повече от остатъци от храна или градински отпадъци. Те са ценен ресурс, който може да помогне за решаването на няколко големи предизвикателства едновременно – намаляване на депонирането, ограничаване на емисиите на парникови газове, производство на възобновяема енергия и подобряване на качеството на почвите.

Именно затова европейските и националните политики поставят все по-силен акцент върху тяхното отделно събиране и оползотворяване.

Използвани източници

• Европейска комисия – План за действие за кръгова икономика и политики за управление на отпадъците.
• Европейска агенция по околна среда (EEA) – доклади за биоотпадъците, хранителните отпадъци и кръговата икономика.
• Eurostat – статистически данни за битовите отпадъци и рециклирането в държавите членки.
• Министерство на околната среда и водите (МОСВ) – нормативна уредба и национални политики за управление на отпадъците.
• Закон за управление на отпадъците (България).
• Директива (ЕС) 2018/851 за изменение на Рамковата директива за отпадъците.
• Програмата на ООН за околната среда (UNEP) – материали за хранителните отпадъци и устойчивото потребление.
• Организация по прехрана и земеделие на ООН (FAO) – публикации за загубите и разхищението на храни.