Част I:

Какво представляват биоотпадъците и защо всички говорят за тях?

Всеки ден изхвърляме отпадъци, без дори да се замисляме какво се случва с тях след това. Остатъци от вечерята, обелки от плодове и зеленчуци, утайка от кафе, окосена трева, увехнали цветя, паднали листа – всички те обикновено попадат в един и същ контейнер заедно с останалите битови отпадъци.

На пръв поглед това изглежда напълно нормално. В действителност обаче именно тези отпадъци са сред най-ценните ресурси, които ежедневно изхвърляме.

Те се наричат биоотпадъци – органични материали, които могат естествено да се разградят и вместо да заемат място в депата, могат да бъдат превърнати в компост, биогаз и дори в електроенергия.

През следващите години биоотпадъците ще заемат все по-централно място в европейските политики за управление на отпадъците. Причината е проста – те представляват един от най-големите потоци битови отпадъци, а когато се управляват правилно, могат да се превърнат от екологичен проблем в ценен ресурс.

Какво всъщност са биоотпадъците?

Най-общо казано, биоотпадъците са биоразградими отпадъци от растителен или животински произход, които могат да бъдат разградени от микроорганизми при естествени условия.

Те се образуват навсякъде около нас – в домовете, ресторантите, хотелите, магазините, парковете, градините, земеделските стопанства и предприятията от хранително-вкусовата промишленост.

Това означава, че почти всеки човек ежедневно генерира биоотпадъци, независимо дали го осъзнава.

Какво влиза в категорията „биоотпадъци“?

Най-често срещаните биоотпадъци са:

Кухненски отпадъци

• обелки от плодове;
• обелки от зеленчуци;
• остатъци от плодове;
• остатъци от зеленчуци;
• черупки от яйца;
• утайка от кафе;
• чай;
• остатъци от хляб;
• развалени хранителни продукти от растителен произход.

Градински отпадъци

• окосена трева;
• листа;
• клони;
• цветя;
• плевели;
• храсти;
• дребни растителни остатъци.

Паркови отпадъци

Общините ежегодно събират огромни количества:

• листна маса;
• клони;
• тревни площи;
• растителност от парковете;
• отпадъци от поддръжката на зелените площи.

Хранителни отпадъци

Тук попадат:

• неизядена храна;
• остатъци от приготвени ястия;
• продукти с изтекъл срок на годност;
• отпадъци от ресторанти;
• отпадъци от столове;
• отпадъци от хотели;
• отпадъци от супермаркети.

Именно хранителните отпадъци са сред най-бързо нарастващите видове отпадъци в света.

Какво НЕ е биоотпадък?

Това е една от най-честите грешки.

Много хора смятат, че всичко, което е „естествено“, може да бъде изхвърлено при биоотпадъците.

Това не е така.

Например не трябва да попадат:

• пластмаса;
• стъкло;
• метал;
• текстил;
• памперси;
• мокри кърпички;
• цигари;
• строителни отпадъци;
• гума;
• синтетични материали.

Дори когато даден продукт съдържа органични съставки, наличието на пластмаса или други неразградими компоненти може да го направи неподходящ за компостиране.

Защо биоотпадъците са толкова важни?

Причината е изненадваща.

В едно средностатистическо домакинство биоотпадъците представляват значителен дял от общото количество битови отпадъци. Според анализите на Европейската агенция по околна среда и Европейската комисия, делът им често достига 30–40%, а в някои населени места и повече, в зависимост от начина на живот и сезона.

Това означава, че почти една трета от контейнера за смесени отпадъци всъщност съдържа материали, които могат да бъдат оползотворени по много по-полезен начин.

Какво се случва, когато биоотпадъците попаднат в смесения контейнер?

На пръв поглед няма разлика.

Камионът идва.

Контейнерът се изпразва.

Отпадъците заминават.

Но след това започват проблемите.

Когато биоотпадъците попаднат в депо заедно със смесените отпадъци, те се разграждат без достатъчно кислород.

Този процес води до образуването на метан – парников газ, който има значително по-силен ефект върху затоплянето на атмосферата от въглеродния диоксид в краткосрочен период.

Освен това:

• увеличава се количеството депонирани отпадъци;
• образува се инфилтрат (замърсена течност, която трябва да се събира и пречиства);
• възникват неприятни миризми;
• привличат се вредители;
• заемат се ценни площи в депата.

С други думи, когато биоотпадъците не се отделят, губим възможността да използваме ценен ресурс и едновременно увеличаваме екологичното натоварване.

Защо ги наричаме „ресурс“, а не „отпадък“?

Това е една от най-големите промени в начина на мислене през последните години.

В миналото отпадъкът се възприемаше като нещо без стойност.

Днес знаем, че това не е така.

Биоотпадъците могат да бъдат превърнати в:

• висококачествен компост;
• почвен подобрител;
• биогаз;
• електроенергия;
• топлинна енергия;
• органични торове.

На практика те се връщат обратно в икономиката и природния цикъл, вместо да бъдат загубени в депата.

Именно това е една от основните идеи на кръговата икономика – ресурсите да се използват възможно най-дълго и да се връщат обратно в производството или природата.

Колко биоотпадъци изхвърля едно домакинство?

Точното количество зависи от много фактори:

• броя на членовете на семейството;
• начина на хранене;
• дали има двор;
• сезона;
• начина на пазаруване;
• наличието на домашно компостиране.

Едно е сигурно – почти всяко домакинство ежедневно образува органични отпадъци.

Само обелките от плодове и зеленчуци, утайката от кафе, остатъците от храна и увехналите растения се натрупват неусетно. Когато се съберат за седмица, месец или година, количеството вече е значително.

Това показва защо биоотпадъците са толкова важен елемент от общинските системи за управление на отпадъците.

Защо темата ще става все по-актуална?

До скоро вниманието беше насочено основно към пластмасата.

Днес фокусът постепенно се измества и към биоотпадъците.

Причините са няколко:

• те представляват голям дял от битовите отпадъци;
• могат да бъдат оползотворени;
• намаляват натоварването върху депата;
• подпомагат производството на възобновяема енергия;
• намаляват емисиите на парникови газове;
• подобряват качеството на почвите чрез компоста.

С други думи, правилното управление на биоотпадъците носи едновременно екологични, икономически и социални ползи.

Любопитен факт

Ако всички биоотпадъци се събират отделно и се преработват правилно, количеството смесени битови отпадъци може да намалее значително. Това означава по-малко депониране, повече рециклиране на органични вещества и по-ефективно използване на ресурсите – една от основните цели на съвременното управление на отпадъците.

Използвани източници

• Европейска комисия – План за действие за кръгова икономика и политики за управление на отпадъците.
• Европейска агенция по околна среда (EEA) – доклади за биоотпадъците, хранителните отпадъци и кръговата икономика.
• Eurostat – статистически данни за битовите отпадъци и рециклирането в държавите членки.
• Министерство на околната среда и водите (МОСВ) – нормативна уредба и национални политики за управление на отпадъците.
• Закон за управление на отпадъците (България).
• Директива (ЕС) 2018/851 за изменение на Рамковата директива за отпадъците.
• Програмата на ООН за околната среда (UNEP) – материали за хранителните отпадъци и устойчивото потребление.
• Организация по прехрана и земеделие на ООН (FAO) – публикации за загубите и разхищението на храни.