Замърсяването на водните басейни с отпадъци е сериозен екологичен проблем, който има пряко отражение върху здравето на рибите и безопасността на хората, които ги консумират.
От замърсяванията най-сериозно страдат моретата и океаните, където рибата поглъща опасни вещества и често умира или става негодна за ядене. Научни изследвания и статистики ясно показват нарастващата заплаха, която отпадъците – особено микропластмасите, тежките метали и химикалите – представляват за морската екосистема.
Какви отпадъци замърсяват рибата?
1. Микропластмаси
Микропластмасите са много дребни частици (под 5 мм), които попадат в моретата чрез пластмасови опаковки, изхвърлени бутилки, гуми, синтетични дрехи и дори козметични продукти. Те не се разграждат и лесно се поглъщат от рибите, които ги бъркат с храна.
Изследвания в Средиземно море показват, че някои видове риба съдържат над 50 микропластмасови частици в стомаха си. Също така, Черно море е сред най-засегнатите поради високата концентрация на микропластмаси в плитчините и близостта до индустриални и урбанизирани зони. Рибите, уловени там, често съдържат пластмасови влакна и частици.
2. Тежки метали
Тежките метали като живак, олово и кадмий попадат в моретата чрез промишлени отпадъци, минно дело и изгаряне на изкопаеми горива. Те се натрупват в телата на рибите – особено в хищни видове като риба тон, акули и скумрия.
В Балтийско море, където има голямо количество индустриално производство около бреговете, е установено значително замърсяване с живак и кадмий. Проучване в региона показва, че концентрациите на живак в рибата надвишават безопасните нива, препоръчани от Европейската агенция за безопасност на храните.
3. Химикали и пестициди
Селскостопанският отток, особено от употребата на торове и пестициди, също допринася за замърсяването на водите. Химикалите навлизат в реките и моретата и могат да доведат до токсичност и хормонални нарушения при рибите.
В Мексиканския залив, например, масивно замърсяване с торове води до така наречената „мъртва зона“ – огромна площ, в която кислородът е почти изчерпан и рибите умират масово. Това е резултат от прекомерно наторяване в земеделието, което причинява цъфтеж на водорасли и последващ спад на кислорода.
Научни данни и статистики
Според изследване на University of Exeter, в над 70% от пробите на морска риба от Атлантическия океан са открити микропластмасови влакна.
Доклад на FAO (Организацията по прехрана и земеделие към ООН) показва, че около 10 милиона тона пластмаса навлизат в океаните всяка година – част от тях директно се поглъщат от морските организми.
Проучване в Черно море установява, че в някои риби, уловени край бреговете на Румъния и България, концентрацията на тежки метали (олово и кадмий) е над допустимите от ЕС нива.
В Тихия океан, в района на Голямото тихоокеанско сметище (Great Pacific Garbage Patch), са наблюдавани хиляди мъртви риби, морски птици и костенурки, които са погълнали пластмасови отпадъци.
Замърсяването не само убива рибата, но и я прави опасна за консумация от хора. Тежките метали могат да причинят увреждания на нервната система, черния дроб и бъбреците. Микропластмасите все още се изследват активно, но се знае, че могат да причинят възпаления и да действат като носители на токсични вещества. Редовната консумация на такава риба повишава риска от хронични заболявания при хората.
Замърсяването на моретата и рибата с отпадъци е глобален проблем, който изисква спешни и координирани действия. Реалните примери от Черно, Средиземно, Балтийско и Тихия океан показват мащаба на заплахата. За да се запази морската екосистема и да се гарантира безопасността на храната, е наложително да се намали употребата на пластмаса, да се подобри управлението на отпадъци и да се наблюдава по-стриктно индустриалното замърсяване.
