Тревожни нива на микропластмаси открити в човешкия мозък

Тревожни нива на микропластмаси открити в човешкия мозък

02 май 2025 scroll for more info
Микропластмасата, пластмасови частици с размер под 5 милиметра, е проникнала в околната среда с тревожна скорост, тъй като употребата на пластмаса в световен мащаб нараства. Нивата на микропластмаса в околната среда са нараснали през последните няколко десетилетия, като текущото производство на пластмаса е над 300 милиона тона годишно, а около 2,5 милиона тона плават в световните океани към 2023 г., над десет пъти повече от нивата от 2005 г.
Ново проучване в Nature Medicine установява, че микропластмасите и нанопластмасите – които са дори по-малки с размери от 1 до 1000 нанометра – се натрупват на по-високи нива в човешкия мозък, отколкото в черния дроб и бъбреците. Проучването също така открива значително по-високи концентрации на микропластмаса и нанопластмаса в 2024 проби в сравнение с проби от 2016 г. и по-високи нива в мозъците на хора, диагностицирани с деменция.
Въпреки че проучването не установява причинно-следствена връзка между тези пластмасови частици и деменцията, то повдига въпроси относно възможните последици за здравето от излагането на пластмаса. Докато учените знаят, че тези пластмаси са в телата ни, не е ясно как те влияят на здравето ни.
„Смятаме, че това просто отразява натрупването и излагането на околната среда“, казва авторът на изследването Матю Кампен, професор по фармацевтични науки в Университета на Ню Мексико. „Хората са изложени на все по-големи нива на микро и нанопластмаса.“
Замърсяването с пластмаса нараства експоненциално
Микропластмасите и нанопластмасите (MNP) могат да бъдат невидими с невъоръжено око и да произлизат от по-големи пластмасови продукти – като бутилки за сода, пазарски чанти и контейнери от стиропор – които се разграждат в околната среда.
Учените са изследвали MNP в океаните от 70-те години на миналия век. Установено е, че морските животни имат микропластмаса в телата си, абсорбирана от водата и от консумацията на заразена риба. Микропластмасата се натрупва и в тъканите на други животни, които хората ядат като прасета, крави и пилета.
MNP също могат да попаднат във въздуха: въздухът на закрито има тенденция да съдържа повече MNP, отколкото външния въздух, поради отделянето на частици от пластмаси в дрехи, мебели и домакински продукти.
След като вдишаме тези частици, те могат да пътуват през тялото и да попаднат в различни органи. Проучванията са открили MNP в човешки бели дробове, плаценти, кръвоносни съдове и костен мозък.
Проучване от 2024 г. откри доказателства, че MNP могат да преминат през кръвно-мозъчната бариера, селективен филтър, който контролира какво може да влезе в мозъка от кръвния поток. Докато преди се смяташе, че само най-малките нанопластмаси могат да преминат бариерата, това проучване установи, че по-големите микропластмаси също могат да навлязат в мозъка.

Микропластика и нанопластика в мозъка
Това проучване, публикувано днес, потвърждава наличието на MNPs в мозъка - и то на шокиращи нива.
Проучването изследва 52 проби от човешки мозък от 2016 г. и 2024 г., всички взети от фронталния кортекс, частта от мозъка, отговорна за преценката, вземането на решения и движението на мускулите. Изследователите също така са разгледали чернодробни и бъбречни проби от същите тела, анализирайки цялата тъкан с помощта на микроскопски изображения и молекулярен анализ, за ​​да идентифицират химическия състав.
Мозъчни и чернодробни проби от 2024 г. имат значително по-високи концентрации на MNPs в сравнение с тези от 2016 г. Общата маса на пластмасите в изследваните мозъци се е увеличила с около 50 процента между 2016 г. и 2024 г. и изследователите предполагат, че драстично увеличаващите се концентрации на MNPs в нашите домове, въздух и вода може да са виновни.
„Доста съм шокирана от количеството микропластмаса, което откриват“, казва Ема Кастийл, невротоксиколог от университета в Утрехт в Холандия. „Беше много по-високо, отколкото бих очаквала.“
Нарастващите нива на микропластмаса в околната среда са отразени в новите открития, казва Кастийл, като по-голямата експозиция вероятно е причината за повече пластмасови частици в органите.
Мозъчните проби като цяло имат 7 до 30 пъти повече MNP в сравнение с чернодробни и бъбречни проби. Частиците, намерени в мозъка, са предимно малки парчета или люспи от полиетилен, една от най-разпространените пластмаси в света, често използвана в опаковки.
Има смисъл, че MNPs се натрупват повече в мозъка в сравнение с други органи, казва Кастийл. Вдишването през носа до това, което се нарича обонятелна луковица, частта от мозъка, която обработва миризмата, дава на MNPs във въздуха по-директен път към мозъка, отколкото към други органи.
Кампен посочва, че възрастта на човека не е свързана с количеството пластмаса в органите, което означава, че тялото изчиства пластмасата по някакъв начин - ако не, органите на по-възрастните хора просто ще продължат да натрупват все повече и повече пластмаса с годините.
Друго забележително откритие е, че нивата на MNP са около три до пет пъти по-високи в 12 мозъка на хора, които са били диагностицирани с деменция. Изследователите изясняват, че това не означава непременно, че MNP причиняват деменция, но показва връзка, която трябва да бъде проучена допълнително.
Кастийл казва, че връзката е вероятна, защото хората с деменция са склонни да имат кръвно-мозъчни бариери, които не функционират толкова добре, колкото филтър при здравите хора, което означава, че високата концентрация на MNP може да бъде по-скоро следствие от деменция, отколкото причина.
Неясни въздействия върху здравето и предпазни решения
Въпреки че учените не разбират напълно въздействието на MNP върху мозъка и върху здравето, те призовават за повече изследвания, за да разберат по-добре дали те са вредни. Проучванията показват, че MNPs в артериите могат да бъдат рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания и че раковите клетки в стомаха могат да се разпространят по-бързо след контакт с MNPs.
Изследователският екип на Campen иска да разгледа целия мозък след това, за да разбере дали има повече натрупване на пластмаса в една конкретна област и да види дали това е свързано с някакви специфични здравни резултати.
Въпреки че няма начин да избегнете напълно излагането на пластмаси, Kasteel казва, че на лично ниво има малки избори, които можете да направите, които могат да намалят излагането: минимизиране на пластмасите за еднократна употреба, проветряване на дома ви и редовно почистване с прахосмукачка, за да премахнете прах и пластмасови остатъци, и избягване на козметични продукти, които умишлено добавят MNP, като ексфолианти с пластмасови перли.
Учените също така разработват решения за намаляване на микропластмасата в околната среда. Има вид червей, който яде полистирол, и гъбички и микроби, които разграждат пластмасите в околната среда. Учените разработват нови видове филтри за премахване на MNP от питейната вода.
„Пластмасата е навсякъде. Повечето хора не могат да си представят свят без пластмаса… дори и да спрем да произвеждаме пластмаса точно сега, светът все още ще бъде пълен с микропластмаса“, казва Кастийл. „Така че е добре да помислим за смекчаващи мерки, прилагайки принцип на предпазливост и да видим какво можем да направим, за да сведем до минимум експозицията, за да предотвратим някои рискове за здравето, които може да има.“

 

 

 

 

Източник:

www.nationalgeographic.com

София, 2227 Божурище,
Индустриална Зона,
ул. Иглика 2
База за преработка, събиране и съхранение на хартия и дърво
Работно време:
понеделник - петък,
от 08:30 до 17:00 ч.
София, Гурмазово
42.759350, 23.184970
База за преработка, събиране и съхранение на пластмаси, метал и стъкло
Работно време:
понеделник - петък,
от 08:30 до 17:00 ч.
Варна, Западна промишлена зона, Феникс Реком 2
Работно време:
понеделник - петък,
от 08:30 до 17:00 ч.

 

Плевен,
Западна промишлена зона
Работно време:
понеделник - петък,
от 08:30 до 17:00 ч.
Видин,
ЮПЗ /Бивша цигарена фабрика /
Работно време:
понеделник - петък,
от 08:00 до 16:30 ч.

 

Монтана
бул.Трети Март 145
Работно време:
понеделник - петък,
от 08:00 до 16:30 ч.