Нова технология обещава напредък в рециклирането на текстил
Рециклирането на текстил е сред най-големите предизвикателства пред сектора за управление на отпадъци, а натискът да се намери решение на проблема нараства непрекъснато. Преди около 2 години ЕС прие Директива 2018/851, която трябва да влезе в сила от 2025 г. Едно от изискванията, които тя въвежда, е задължителното сепариране на използвания текстил. Въпреки че все още се водят преговори за конкретна цел за рециклиране на текстил, е ясно, че реализирането на концепцията за кръгова икономика няма да е възможно без необходимите нови технологични решения.
От една страна, количествата използван текстил растат със скорост, по-висока от всякога, а от друга – досега използваните методи за рециклиране стават все по-неприложими. Така наречената бърза мода води до производството на все повече дрехи в рамките на все по-малки периоди от време. Преди около десет години три или четири колекции на година бяха достатъчно, но днес те се появяват на месечни или дори седмични интервали.
Проблемът
През 2009 г. текстилната индустрия регистрира продажби на стойност около 178 млн. евро. През 2019 г. продажбите вече възлизат на 221 млн. евро въпреки общата тенденция за понижаване на цените на дрехите. Ръстът в количествата използвани суровинни материали е още по-ясно свидетелство за високата скорост, с която се движи текстилната индустрия. В периода между 2000 и 2018 г. производството на най-важните суровини за сектора, а именно синтетични полимерни влакна, целулозни влакна и памук, почти се е удвоило в световен мащаб – от 56 млн. тона до над 100 млн. тона.
В същото време, прилаганите досега механизми на рециклиране, които от самото начало са под въпрос заради социалните и екологичните им аспекти, вече се смятат за напълно неподходящи. През последните няколко десетилетия голяма част от използвания текстил, събран на територията на Европа, се изнася към Африка. Продажбата на използвания текстил на търговци на едро, които след това го препродават на местно ниво, в продължение на много години е добър източник на приходи за благотворителните организации. Негативно последствие от тази практика обаче е, че масовият внос води до влошаване на състоянието на местната текстилна индустрия. Поради тази причина през 2020 г. Кения налага забрана за внос на използван текстил, като за основна причина е посочен рискът от разпространение на COVID-19, вероятно за да се избегне отчуждаването на множеството търговци на дребно.
Главната причина за почти пълното спиране на основаващото се на износ рециклиране на текстил обаче са падащите цени – през 2019 г. цената варира между 500 и 600 евро на тон, след което спада до 200 евро на тон. Според пазарните наблюдатели това се дължи на два феномена – увеличаващият се износ от САЩ и COVID-19, тъй като множество хора се възползват от допълнителното свободно време заради налагания локдаун, за да разчистят гардеробите си.
Иновативната технология
В продължение на години Андреас Бартл и екипът му от Техническия университет във Виена проучват възможни методи за обработка на използвания текстил, които да позволят употребата му като вторична суровина. Настоящите решения са неподходящи – депонирането и инсинерацията противоречат на идеята за кръгова икономика, а износът към страни от третия свят е несъвместим от социална гледна точка, а и в крайна сметка повторно носените дрехи все пак също се изхвърлят.
Задачата на учените не е никак лесна, тъй като платовете рядко се изработват от един-единствен материал. Обикновено те са съставени от поне два компонента – най-често памук и полиетилен терефталат (PET). Що се отнася до рециклирането на тези платове, първото предизвикателство е отделянето на компонентите им един от друг. За този процес Бартл и екипът му използват ензими.
В природата съществуват ензими, които разграждат целулозата – естественият полимер в памука, до глюкоза. Ако блендовете от памук и PET се третират с воден разтвор на ензими, памукът ще се разгради до целулоза, в резултат на което ще останат само PET компонентите. За да е ефективен този процес на ензимна хидролиза, текстилът трябва предварително да се пулверизира.
Получената в резултат на процеса глюкоза може да се оползотвори за синтезиране на нови количества химични съединения, а остатъчните пластмасови фракции се подлагат на допълнителна обработка, като се гранулират до rPET флейк, от който могат да се произведат нови влакна. Нетопими материали, например арамиди като Кевлар, се срещат най-вече в защитни облекла, при които този междинен етап не може да се приложи. Затова блендовете от памук и арамид се разграждат в по-малка степен преди хидролиза.
В рамките на пилотен проект екипът от учени от Техническия университет във Виена демонстрира успешно иновативната технология. Изследователите първо използват ензимна хидролиза за изолиране на PET влакната от плата. Полученият гранулат се използва за изтегляне на влакна след смесването му с първичен гранулат. В края на тестовете делът на рециклирания гранулат може да бъде увеличен до 50%. Получените влакна се обработват съвместно по същия начин, както при производството на текстил от първични суровинни материали.
Успехът на проекта се затвърждава при тъкането на плата, което преминава безпроблемно, както и от крайния продукт – хавлиена кърпа, чието качество почти не се различава от това на кърпа, произведена от първични суровинни материали. Учените обаче са наясно, че проектът е малка стъпка в посока разрешаване на проблема с използвания текстил. Много дрехи са изработени от повече от два компонента, а колкото повече са компонентите, толкова по-трудно става сепарирането им. Затова според Бартл е важно да се предприемат и други мерки – да се използват само материали, които могат да бъдат рециклирани относително лесно, както и да се ограничи обемът на новопроизведените текстилни материали.
Източник: https://www.ecology-and-infrastructure.bg/bg/nova-tehnologiya-obeshtava-napredak-v-recikliraneto-na-tekstil/2/455/
