Системите за отопление и охлаждане остават основен източник на замърсяване на въздуха в цяла Европа, съобщават от Европейската комисия (ЕК). Проучване на изследователския център JRC към ЕК подчертава необходимостта от ускоряване на използването на по-чисти, по-ефективни и възобновяеми технологии в този сектор.

Замърсяването на въздуха остава критично екологично предизвикателство в ЕС, като секторът на отоплението и охлаждането значително допринася за отделянето на вредни замърсители, които представляват сериозен риск за здравето.

След преразглеждането на Директивата за качеството на атмосферния въздух няколко държави-членки ще трябва да положат допълнителни усилия, за да се съобразят с по-строгите цели за качеството на въздуха до 2030 г., тъй като ЕС приведе стандартите си в по-голяма степен в съответствие с насоките за качество на въздуха на Световната здравна организация (СЗО).

В тази ситуация правилното идентифициране на причините зад замърсяването на въздуха е от решаващо значение за избора и препоръчването на по-чисти алтернативи на настоящите практики.

Настоящата ситуация

Въпреки постепенното преминаване към по-малко замърсяващи енергийни източници за отопление в ЕС, проучването сочи, че горивните устройства, отделящи замърсители, все още доминират в енергийния микс, представлявайки 97% от производството на топлинна енергия през 2022 г.

През последните две десетилетия се наблюдава напредък в качеството и ефективността на европейското отопление. В страните от ЕС-27 общото брутно крайно потребление на енергия (GFEC) през 2022 г. намалява с 9,5% в сравнение с 2005 г., а потреблението на енергия за отопление и охлаждане се понижава с 16% за същия период. Това отчасти се дължи на по-ниските енергийни нужди за отопление на сградите и отчасти на по-ефективните отоплителни уреди.

Използването на термопомпи, без директни емисии на замърсители, се е увеличило шест пъти от 2005 г. насам, като в момента съставлява 3,7% от брутното крайно потребление на енергия. Използването на възобновяема енергия в сектора за отопление и охлаждане регистрира дял от 25% през 2022 г., а термопомпите все още се представят по-слабо, допринасяйки с дял от само 15%.

Емисиите на замърсители от отопление са доминирани от жилищния сектор (85% PM2,5, 82% NMVOC, 79% амоняк и 76% CO), което показва необходимостта от определяне на по-строги ограничения на емисиите на замърсяване за уредите, продавани за употреба в този сектор. Анализът показва, че това е особено важно за биомасата заради PM2,5 и природния газ и биомасата заради NOx.

Като ключови фактори, влияещи върху емисиите, се посочват:

• Видът на използваното гориво (като природен газ, дърва, нафта, пелети или електричество);
• Използваната технология (печки, комини, котли или термопомпи);
• Общата ефективност на тези системи.
  
  

Национални енергийни и климатични планове

Проведеното изследване анализира както Националните енергийни и климатични планове (NECP) от 2019 г., така и проектите на NECP от 2023 г., които показват как държавите от ЕС възнамеряват да постигнат своите енергийни и климатични цели за 2030 г. Констатациите са в посока увеличение на целите за възобновяема енергия.

Например, Швеция си поставя за цел да увеличи допълнително своя принос на възобновяема енергия в отоплението и охлаждането в сравнение с поставения през 2019 г., достигайки дял от 73% до 2030 г. Дания пък се стреми към дял от 77%, което е най-голямото увеличение в процентни пункта (17%), в сравнение със заявените стойности в предходния план.

В същото време 12 държави членки все още не отговарят на новите изисквания на ЕС и много държави предвиждат дялове на възобновяеми енергийни източници за 2030 г., които са под очакваните нива.

Комисията издаде препоръки относно проектите на актуализирани NECP, включително, когато е приложимо, относно необходимостта от увеличаване на амбицията за възобновяеми енергийни източници. Държавите членки сега финализират своите NECP, като вземат предвид препоръките на Комисията.

Въз основа на проектите на NECP за 2023 г. използването на термопомпи се очаква да нарасне с 22% до 2030 г., докато прогнозите за отопление с биомаса са се увеличили незначително, като някои държави намаляват целите поради опасения за качеството на въздуха.

Тези констатации подчертават сложното и многостранно предизвикателство пред усилията на ЕС да балансира енергийните нужди с качеството на въздуха и целите за декарбонизация.

Въпреки че е постигнат напредък в употребата на възобновяеми енергийни източници и енергийната ефективност, продължаващото използване на изкопаеми горива и биомаса в отоплителните системи създава постоянни рискове за качеството на въздуха, се казва още в съобщението.

Източник: https://hvac-bulgaria.com